Кодексът разделя гражданите на четири социални класи, изрично признава робството

 

Кодексът разделя жителите на четири обществени съсловия, категорично признава робството (наричано " гулами " или " гулам " ) като легален статут и дава имунитет от наказателно гонене на моллите и религиозните духовници.

Според правозащитната организация Rawadari наказванията за едно и също закононарушение към този момент ще зависят от обществената класа на причинителя. Съгласно член 9 от кодекса най-високата класа е отредена за религиозните учени и моллите, които при осъществяване на закононарушение подлежат единствено на " съвет " или напътствие.

Върховният водач на талибаните Хибатулла Ахундзада утвърди и популяризира новия документ от 119 члена, озаглавен " Наказателно-процесуален кодекс за съдилищата ", който контролира правосъдните производства в страната, написа The Federal.

 

Съгласно документа, религиозните учени са обект само на неодобрение, елитната класа, включваща племенни старейшини и военни командири, нормално заобикаля пандиза, междинната класа може да бъде лишавана от независимост, а най-ниската е подложена на най-суровите санкции, в това число обществено бичуване.

Кодексът опонира на интернационалните стандарти за правата на индивида - тъждество пред закона, хипотеза за невиновност, възбрана на изтезанията и право на обективен развой. Той се основава главно на признания и свидетелства, не подсигурява право на юрист или право на безмълвие и позволява необятно използване на дискреционни санкции (таазир).

 

След публикуването на кодекса последва мощна реакция от правозащитни организации. Според Afghan International документът не разрешава единствено избрани форми на физическо принуждение – тези, които водят до " строшаване на кости " или " скъсване на кожата ".

 

Върховният съвет на националната опозиция за спасението на Афганистан съобщи, че наредбите са в прорез с човешкото достолепие и интернационалните забрани на робството и са " по-лоши от Средновековието ". Бившият основен прокурор на Афганистан Мохамад Фарид Хамиди дефинира кодекса като " документ, който афишира всички жители за отговорни ".

Кодексът неведнъж употребява термина " гулам " (роб), като признава робството като юридически статут. Член 15 планува налагане на дискреционни санкции без значение дали причинителят е свободен човек или плебей.

 

Параграф 5 на член 4 разрешава наказванията " таазир " да бъдат изпълнявани от " брачна половинка " или " господаря ", което поражда съществени опасения за институционализирано домашно принуждение и условия, наподобяващи иго, изключително за дами и деца.

 

Бившият началник на афганистанските служби за сигурност Рахматулла Набил съобщи, че кодексът потвърждава, че " политизираната вяра не предлага бъдеще за Афганистан ". Афганистанското придвижване за правораздаване на дамите го дефинира като " легализиране на жестокостта ".

Специалният докладчик на Организация на обединените нации за правата на индивида в Афганистан Ричард Бенет съобщи, че последствията от кодекса са " надълбоко притеснителни " и че той се преглежда от позиция на правата на индивида и шериата.